Защо на Запад всички са толкова въодушевени в естественото поддържане на копитата на конете
Това въпрос е като сложен и оплетен пъзел, който с времето най-накрая се събира в едно. Всичко се почна с няколко пионери в тази област, които започнаха да се питат има ли връзка между домашния кон и дивия? И защо поддържаме копитата на едните, а другите се оправят сами просто чудесно? Тези пионери бързо са разбрали, че ние от векове заобикаляме естественото, еволюцията и дори се противопоставяме на здравето на конете си.
След това цялото вълнение около „босите коне” се основа и върху заключенията на няколко известни ветеринари, които публикуваха своите научни трудове и статии. Тези статии показаха истинската функция и биомеханиката на копитото и как подковаването, подрязването и условията на средата му влияят по положителен и отрицателен начин. Благодарение на всичко това не след дълго няколко хиляди коне по света се сдобиха със здрави и поддържани копита. На всички ни е ясно, че копитата на коня играят огромна роля за неговото здраве, все пак те са една от най-васкуларните части в тялото на коня.
И когато копитата не са в ред, тялото и ума на коня също не са!
Хиляди коне по света са болни от ламинит, все едно е епидемия! Но всъщност причината за него е нашата практика да подковаваме конете. Проучване проведено от 1993 до 1995г показва, че в 83% от случаите подковаването и последвалите заболявания са причина за обездвижване, смърт и евтаназия при конете. В действителност много рядко се срещат коне, които да нямат проблеми с копитата си. Изумяващ е фактът колко много коне имат деформации и патологии без никой да ги забелязва!
«Без копита няма кон»
Всички навярно сме чували тази поговорка. Лошия ковач може да направи един кон инвалид за цял живот и обратното- добрия такъв е способен да помогне и да излекува коня от сериозни проблеми. Въпреки това най-често подковаваме по традиция и обичай, по заучен метод и практика. Искам да допълня и тъжната истина, че в България имаме много малко ковачи, които наистина разбират какво правят и още по-малко такива, които са учили специално за това. На Запад обучението за ковач- ортопед е около седем- осем години, в началото се учи ветеринарна медицина, а след това се специализира в изкуството на подковаването. У нас никой не учи за ковач, това е „майсторлък”, „занаят”! Няма нищо лошо, освен, че това допълнително прави подковаването у нас ужасен и садистичен акт, които допускаме да се случи на конете ни. И все пак искам да ви кажа, че навсякъде добрия ковач е рядкост. Именно от Запад идва поговорката, че добрия ковач струва повече от злато. По оценка на специалистите, в Европа и в Англия правилно се поддържат и подковават едва 10% от всички коне. 70% от всички спортни коне поне веднъж на сезон имат проблем в опорно-двигателния апарат. И повече от ¾ от тези травми са в следствие от неправилното поддържане и коване на копитата. Питате защо?
За съжаление и у нас и на Запад професията на ковач не носи добри доходи, затова за много хора влагането на куп пари за изучаването на тази професия, която може би никога няма да покрие разходите си за обучение, изглежда просто нереално. Много по-лесно изглежда да попиеш малко опит от някой наставник и да тръгнеш сам да припечелваш пари. В Англия това е забранено, но не и невъзможно. И все пак и тези самоуки ковачи работят по-добре от нашите. Да, те имат понятие от баланс на копитата и може би могат да се справят с един стандартен кон, но стане ли дума за нещо по-сложно и край- ще навредят повече и може ни завинаги.
Може би именно затова на Запад все повече стопани на коне, ветеринари и ковачи започват да се усещат, да разбират грешките, които е допускало човечеството и да работят за изправянето им. Лично аз винаги се питам „Защо”? И когато започнах да работя с коне наистина се интересувах живо защо това се прави така, защо подковавате конете ми така, защо режете, пилите, стържете, какво правите всъщност и защото въпреки това кобилата ми куца? Отговора, които получавах беше ” Защото така се прави!” Твърде незадоволително за мен! В същото време ужасно скъпо занимание! Понеже исках най-доброто за конете си, ми се налагаше да водя ковач отдалеч, да поемам всичките му пътни разходи, да купувам най-добрите подкови, да намеря хора, които да държат конете докато се коват и още куп неща. И всичко това след няколко седмици се повтаряше. Искам да ви кажа, че за мен дните на подковаване бяха ужасни. За конете ми също. И аз и те бяхме кълбо от нерви.
А аз продължавах да си задавам въпроса защо? Всички ли правят така? Някак не изглежда нормално всичко… Просто не съм човек, който сляпо следва традицията. Започнах да чета и се оказа, че така да се каже „ совите не са това което бяха…” Че както винаги на Запад всичко вече бяха измислили и практикуват отдавна доста по-хуманен и разумен метод. Защото традиционното подковаване всъщност предизвиква деформации и ламинит и има логика да потърсим други методи за превенция на тези проблеми. И колкото повече човек чете за това някак му става ясно и реално и започваш да се питаш каква е логиката на подковите?
Но за всичко това ще научите от следващите ни статии посветени на Натуралното поддържане на копитата….
автор: Ренета Томова
конна база Табора
www.taborahorses.com