След 1950 година учените започват да изнасят доклади, в които са включени всички лекарства повишаващи риска от развитие на остър панкреатит. Тези списъци се правят всяка година и към тях се добавят всички нови лекарства, за които е установен този страничен ефект. Има много етиологични фактори, които водят до получаване на остър панкреатит като злоупотреба с алкохол, камъни в жлъчката, манометрия, травма или хирургически интервенции в близост до панкреаса, някой лекарства, хиперлипидемия, инфекция или хронична хиперкалциемия.
Лекарствено – индуцираният остър панкреатит е между 1,2 и 1,4% от всички случаи на панкреатит, което означава че е доста рядко срещано.
Екзокринната функция на панкреасът включва производството на храносмилателни ензими, които помагат за разграждането на храната. Тези проензими са обвити в мехурчета наречени зимогени, като по този начин те са неактивни до достигането на мястото за разграждане на храната. В дванадесетопръстникът веществото трипсин разгражда обвивката на мехурчетата и така ензимите стават активни. При острият панкреатит се получава така, че зимогените са разграждат още в канала на панкреаса и така ензимите се активизират и атакуват клетките на този орган, като смилат мембраните им и активират възпалителният отговор, който повишава съдовия пермеабилитет на панкреаса. Така се стига до кръвоизливи, оток, исхемия и некроза. В тежки случаи на остър панкреатит се случва болестта да прогресира до синдром на системен възпалителен отговор, сепсис и множествена органна недостатъчност. Между 3 и 13% от случаите на остър панкреатит може да прогресира до хроничен панкреатит.
Преди години експертите създадоха система за класификация, която показва вероятността дадено лекарство да предизвика остър панкреатит. През годините този списък постоянно се увеличава и днес те се включват в пет категории: ІА, ІВ, ІІ, ІІІ и ІV. Класификацията се основава на броя на докладите за случаи на причинен от даденото лекарство остър панкреатит. В клас ІА се включват онези с най-малко един случай на доказазателство за положителна репровокация и изключена възможност за други причини за панкреатит. ІВ е подобен на първият, но тук не могат да се изключат евентуалните други причини. Критерият за лекарства от клас ІІ е за тях да има поне 4 доклада за отделни случаи с последователен латентен период най-малко 75% от случаите. Клас ІІІ лекарствата имат най-малко два доклада за отделни случаи, но нямат данни за репровокация.