Заради непрестанната нужда от енергия за производството на различни стоки и ресурси, човечеството е започнало отдавна да се ориентира и към отпадъците като източник на такава. Например селскостопанските отпадъци, както и тези, които остават от хранително-вкусовата промишленост са енергиен ресурс, които правилно оползотворени са източник на полезна енергия и същевременно се спестяват разходите за обезвреждането им в пречиствателни станции. Крайният продукт си има и специално име – биогаз. А отпадъците, от които той се получава основно се разделят на два вида: целулоза съдържащи материали: слама, царевичак, дървен материал.
Сами по себе си, те биват изградени от физически и биологически стабилни бинополимери – целулоза, хемицелулози, лигнин.
Другият вид отпадъци, от които се получава като краен продукт биогаз, се намират в животновъдни ферми: фекалии, постеля (смес от фекалии със слама), отмивни води, хранителни отпадъци. Всичките тези материали са твърде разнообразни като състав.
Като цяло най-често отпадъците биват използвани за производството на метан, а след това преминава през допълнителна обработка, за да се стигне до получаването на биогаз след ферментацията на отпадъците. Процесът бива ускорен, тъй като при естествената ферментация така или иначе се метан, който е “парников газ” и представлява 7-10% от световното замърсяване с метан. И за да не се позволи допълнително замърсяване, а в същото време и да се открие екогориво, което ще направи нуждата от агресивни действия спрямо природата, за да се достигне до гориво, метанът може да бъде улавян, вместо да се остави да излети в атмосферата и така не само да не бъде оползотворен, но и да я замърси.
Това, за което може да се използва полученият биогаз на практика е всичко. Този вид биогориво дава възможност да се: загрява на самия субстрат от отпадъците, да се получи топлинна, механична и електрическа енергия, за гориво в двигатели с вътрешно горене и газови турбини, за битово и промишлено гориво, като суровина в химическата промишленост и т.н.