Шареният лунапарк, наречен „живот”, не винаги ще награждава детето ти с най-желаните неща. Добре е да си сигурна, че независимо от това, какво ще му бъде поднесено, малкото ще успее да оцени и най-дребния жест на внимание.
Помня, че бях шестгодишна, когато за Нова година получих най-миниатюрния подарък, който детските ми очи някога бяха виждали. Приятелка на майка ми беше донесла от чужбина пакети, увити с лъскава хартия и пъстри панделки, за мен и брат ми. За разлика от големия светещ танк за него моята изненада беше с размери не по-големи от гумичка за триене. Познайте какво имаше вътре! Порцеланово коте – студено, твърдо… И единственото, за което мислех в този момент, беше, че няма по-нещастен човек на земята от мен. Обърнах гръб на всички и се крих в стаята си, докато гостенката не тръгна. И днес продължавам да се срамувам от постъпката си. Отчасти и заради това, че приятелката на майка ми беше изключително деликатен човек. Винаги добра с мен, тя знаеше, че в момента майсторях картонен модел на къща за кукли, и беше открила аксесоар, който „домът на мечтите ми” все още не притежаваше – домашен любимец. Аз обаче не успях да погледна отвъд размера на подаръка, за да оценя вниманието, с което беше избран той.
„Нищо необикновено за едно дете”, ще кажат психолозите. За порастващия малчуган благодарността е сложно понятие. Той лесно може да бъде научен да казва „благодаря” и „моля” излезе от детския магазин (още на възраст от година и половина), но истинската признателност и благородство имат нужда от време, за да узреят в съзнанието му. Започни да окуражаваш малкото си още в ранна възраст, а до първия сърдечен израз на признателност ето как да се справяш със следните три прояви на неблагодарност: Отчасти и заради това, че приятелката на майка ми беше изключително деликатен човек. Винаги добра с мен, тя знаеше, че в момента майсторях картонен модел на къща за кукли.