В любовта много неща са преплетени – пламенност, чистота, еротика и страст… Тук на помощ идват картичките с любовни пожелания, които много повече говорят от самите думи.
Българска традиционната сватба в далечните времена се е състояла от два етапа – годеж и сватба. Годежът по-скоро има юридически характер – това е сделка, пазарене, изпълнение между двете страни на материални условия. Самата сватба е обществено утвърждаване на договора, официално и публично. И в двата етапа много театралност има, като при сватбата особено елементи от символично се смесват, художествено и магично, с драматично естество, музикално, поетическо и хореографско. Тук пожелания за сватба няма. В селата браковете се сключват, въпреки “покупко-продажбата”, по любов предимно, в градовете меркантилното и съсловното начало преобладава.
Годежът в дома на девойката с “разузнаване” започва. Доверените на кандидата лица искат мнението и на родителите да разберат, и на момичето. Разговорите в тайна се пазят, тъй като не е предрешен винаги изходът им. Действията и на страните са със загадъчност и алегоричност изпълнени. Гостите дават за целта на посещението си знак, като до огъня сядат и в него с машата ровят. Съгласието с “Искаме да си помислим” се изразява, като поне веднъж се отлага потвърждението. При отказ се отговаря, че е още малка девойката за женене. И естествено любовни пожелания от момъка не се изпращат.
При споразумение, на жениха представителите пари и подаръци дават за семейството на девойката, а от своя страна то дава зестра в предмети или пари, недвижими имоти или добитък. Според обичайното право, с това е изпълнен брачният договор.
Празникът е вече публичен за отбелязване на годежа, с гощавки съпроводен, веселба и музика, в която близки и роднини участват. Годежът може развален да бъде при екстремални само и скандални обстоятелства. Времето е кратко между годежа и сватбата – няколко седмици обикновено, поднасят се и пожелания за сватба. Браковете са невъзможни между хора от различни вероизповедания. Пробивите датират от 19 век едва, когато в чужбина учещи българи започват за немкини да се женят, чехкини и т.н. Това вече е на съвсем друга плоскост бракосъчетания и те не спадат към традиционната българска сватба. Те имат елемент на западните традиции, пречупени през българските обичаи.