Ездата е като мечта, тя е като сън, който не си сънувал. Дали е лесно да яздиш кон? Не, но трябва да опиташ, за да осъзнаеш това, което пиша тук, трябва да обуеш гамашите, да сложиш токата, да сложиш седлото и да се качиш на любимия си кон, да видиш света от високо, да изпиташ всички онези чувства, когато си на езда. Когато конят тръгне на галоп по време на езда изпитай жаждата, да искаш още от това приключение, ще видиш, че с коня ставате едно, заедно гоните вятъра, заедно препускате из поляните, и двамата сте като едно цяло в таз буйна и прекрасна езда.
За това говоря – за тази жажда да се качиш пак на коня, да усетиш пак вятъра все едно живееш втори жовт, не виждаш нищо друго около себе си само тревата, дърветата, птиците и планините все едно ставаш част от тях, искаш да си кон, който препуска диво из поляните, няма за какво да мисли , не го вълнува останалия свят, той мисли само за свободата. Но определено не е лесно да ходиш на езда, яздиш падаш, ставаш изтупваш се и пак се качваш на любимия ти кон и продължаваш ездата напред. Не се отказваш дори да паднеш много пъти продължаваш с мисълта, че имаш много скъпоценен приятел до теб – твоя кон. Има смисъл да станеш от земята и да продължиш. Когато яздя забравям за всичко около мен, в опита си да съм едно цяло с коня.
По време на конна езда няма лоши неща, тя е като полет – учиш се като малка птичка да летиш. Не изпитвайте страх от конете, покажете им, че вие сте шефа и те ще ви разберат. Помислете всички вие, които сте на косъм да се откажете от това приключение заради лошо падане или заради страха, който изпитвате от животното. Не се отказвайте каквото и да стане. Отидете до своя кон, вижте му красивите очи, прекарайте пръсти през гривата му. И накрая помислете дали си заслужава да се откажете от това преживяване от тези големи тъмни и пълни със свобода очи, от тази мека приказна грива и въобще от това изживяване.