В условията на пазарно ориентирано стопанство счетоводството на предприятието е основен източник на информация за дейността му, която ползва широк кръг потребители — вложители на капитали, заемодатели, доставчици, клиенти, служителите (персонала) на предприятието, държавни органи, както и широката общественост. За тази цел се изготвят и представят годишни финансови отчети (ГФО). По своята същност годишните счетоводни отчети представляват система от взаимносвързани и взаимнодопълващи се показатели за характеризиране дейността на предприятието за отчетния период.
Нормативното регулиране на системата на счетоводството е свързано изготвянето и представянето на ГФО. Затова най-голямо внимание в Закона за счетоводството е отделено именно на ГФО. Финансовият отчет трябва вярно и честно да представя имущественото и финансовото състояние на предприятието, получения финансов резултат и промените в паричните потоци и в собствения капитал. С това по същество се фиксира и целта на счетоводството при условията на пазарна икономика. Отговорността за съставянето на ГФО се носи от ръководството на предприятието.
Полезността на информацията, представена в ГФО се определя от редица свойства или качествени характеристики, наричани в Закона за счетоводството изисквания. Взета в тяхната цялост, те описват финансовият отчет, като вярно и честно представяне или вярна картина на имущественото и финансовото състояние, постигнатите резултати от дейността, паричните потоци и измененията в собствения капитал на предприятието.
Освен определените в Международните счетоводни стандарти четири основни характеристики (разбираемост, уместност, надеждност (точност) и сравнимост) в Закона за счетоводството се добавя и изискването на независимост на отделните отчетни периода и стойностна връзка между начален и краен баланс. Тук трябва да се имат предвид също така и някои ограничения върху уместната и надеждната информация, които практиката налага, като: своевременност,равновесие между ползата от информацията и разходите за нейното създаване и равновесие между различните качествени характеристики. Посочените изисквания са възприети и от търговското законодателство. В годишния финансов отчет задължително се записват: наименованието (фирмата) и юридическата форма на предприятието, страната, в която се намира неговото седалище, адресът му, периодът, за които се отнася отчетът, датата, към която е съставен и датата на съставянето му.
Елементите на финансовите отчети (активите, пасивите, собствения капитал, приходите и разходите) се посочват в отчета при условие, че:
- има достатъчна вероятност предприятието да придобие или да се лиши от икономическа (стопанска) изгода
- са достоверно измерими в стойностно изражение
Цифровите данни се посочват в хиляди левове.Освен фактическа информация за текущия отчетен период, се изисква да се посочват за сравнение и съответни отчетни данни за предходната година, с което се обогатява съдържанието на финансовия отчет и се осигуряват възможности за извършването на по- задълбочен анализ непосредствено от него. Когато по нормативен път са направени промени в съдържанието и формата на отделни елементи от годишния финансов отчет, информацията за предходния отчетен период се прекласифицира в съответствие с тези изменения. Новообразуваните предприятия изготвят годишни финансови отчети за периода от датата на тяхното учредяване до края на отчетния период, без да посочват данни за предходен отчетен период. Предприятията, които са обявени в ликвидация, съставят финансови отчети по ред, регламентиран с отделен стандарт.При съставяне на финансовите отчети предприятията прилагат финансовата концепция за поддържане на собствения си капитал, който се измерва в номинални парични единици или в постоянна покупателна способност.
ГФО включва следните съставни части: счетоводен баланс, отчет за приходите и разходите, отчет за паричните потоци, отчет за собствения капитал и приложение. Предприятия, които притежават повече от половината от акциите, от дяловете, от дяловите вноски, от гласовете или от членовете на органите на управление в други предприятия (наричани предприятия-майки) съставят годишни финансови отчети както за своята дейност, така и консолидиран отчет, т. е. отчет за икономическата група, представен като финансов отчет на едно предприятие. За предприятията, които се контролират от държавата или общините или се подпомагат от тях чрез субсидии, преференциални заеми, държавни гаранции и други форми на държавна помощ, министърът на финансите може да изисква от тях да представят допълнителни отчети и информация в определени от него форми, съдържание, срокове и ред за изготвяне и представяне. ГФО на предприятията, които прилагат едностранно счетоводно отчитане, включва само отчет за приходите и разходите.