Нерядко при възпитанието на малкото дете ние, родителите, се осланяме на своя вътрешен усет. Дали обаче интуицията е достатъчна, за да осигури максимално необходимото за хармоничното израстване на детето? Реалността показва, че именно в този период, натоварени от многото грижи за отглеждането на детето, допускаме грешки в неговото възпитание. Как да познаем, че имаме пропуски?
Забавянето в появата на характерно за възрастта постижение (например обръщане от гръб по корем, изправяне, прохождане, разбиране на говор, преговаряне) са сигурни сигнали за пропуски във възпитанието на Вашето дете.
Друг показател е проблемното поведение:
- невротичност – детето реагира на всичко с плач и писъци, плаче силно до посиняване, трепери, хапе си ръцете, удря си главата с предмети или в стената, то е нервно и не се държи естествено.
- агресивност – вика, надава крясъци, хвърля предмети, разхвърля си детските играчки, вместо да играе с тях, удря
- вялост и апатия – бебето е пасивно, безжизнено и отпуснато, нерядко е апатинчо.
- тревожност – стряска се от слаб шум, от хора, притиска се непрекъснато в грижещия се за него възрастен
Първата година от живота е периодът, през който детето се научава на определен ритъм в бебешкото хранене. То трябва да се извършва редовно, на интервали, осигуряващи нормално функциониране на храносмилателната система. Макар и трудно, трябва да се балансира и количеството на храната, която се приема. Това се налага, тъй като в тази възраст има опасност да се заложат основите на лакомията, водеща до преяждане, или загубата на апетит, известна на всички, които имат злояди деца.
Между бебешките хранения е подходящо да се дава само вода и чай, да се изключат от менюто пикантни, трудно смилаеми храни за възрастни. Много проблеми при 2 – ата и 3-ата година могат да се спестят, ако бебето се захрани своевременно с кашава и твърда храна. Важно е и отпадането на нощното хранене да стане далеч преди навършване на 1 годинка.